|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син в тъмница
Стояна беда бедили,
бедили още кривили.
Да било защо, за какво -
за едно пиле комшийско,
комшийско, още попадийско.
Че го в тъмница хвърлили.
Никой при него не ходи,
мама му й често ходела,
ходела, че й плакала.
Стоян мами си думаше:
- Майко ле, стара майчице,
стига си, мамо, идвала,
идвала да си плакала,
че мий тъмница прогнила,
прогнила и прокапала.
Да станеш мамо, да идеш
кончето да ми доведеш.
Кат си мама му отишла,
че му й кончето напоила,
напоила и назобила -
с бял го ориз зобила,
с руйно вино поила,
че го й при Стояна завела,
при Стояновата тъмница.
Кат му се Стоян обади,
конче му с зъби кофар строши,
с краката стени събори,
че го от тъмница извади.
Голям извор, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
Особена версия на песента, в която вместо овни или биволи героят
е освободен от кон. Клишето "пиле комшийско" се среща във версията
с биволи помощници (както и в "Майка-гълъбка при затворник"), поради
което предполагаме, че конят в нашия случай заменя "бивол" (бел. съст.,
Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
|