* * *

Син в тъмница

Стоян го беда бедили,
бедили и го кривили
и го в тъмница хвърляли.
Та лежал, Стоян, та болял,
цели ми девет години.
Стоян от вътре викаше:
- Тъмничери ле, отключере!
Кога ще ме мене извадите,
извадите да ме обесите?
Или ме мене пуснете,
че е тъмница прогнила,
прогнила и прокапала -
дали са буйни дъждове
или са тежки снегове?
Тъмничер Стоян думаше:
- Стоене, млада войводо!
Нито са буйни дъждове,
нито са тежки снегове,
а най е, Стоене, майка ти;
от нейни сълзи горещи
ти е тъмница прогнила.
Днес петък, утре е събота,
в други ден - света неделя,
тогава ще те извадят,
извадят да те обесят.
Стоян тъмничер пак дума:
- Тъмничерьо льо, отключерьо!
Молба ще ти се помоля,
молбата да ми се привземе,
думата да ми се хване;
кога ме мене извадите,
извадите да ме бесите,
ръцете ми, джанъм, отвържете
и ми кавала подайте.
Да си с кавал засвиря,
да ме зачуят кадии,
кадии, бре каймаками,
сеймени, бюлюкбашии.
Минало й петък, събота,
дошла е света неделя.
В неделя, джанъм, надошли
кадии, бре, каймаками,
сеймени, бюлюкбашии.
Стоян от тъмница извадиха -
на крака тежки букаи,
на ръце тънки синджири,
на врата ситни сиджими.
Та му ръцете отвързаха
и му кавала дадаха.
Стоян си с кавал засвири,
кавала свири, говори:
- Азманчо, бре, Караманчо,
къде сте, бързо елате!
Биволи кавали зачули;
беглишка оран оряха,
железни джигли счупиха,
право при Стоян отидоха.
Стоян си биволи думаше:
- Азманчо, бре, Караманчо,
навреме поени ли сте,
навреме зобени ли сте?
Кадии, бюлюкбашии
един си други думаха:
- Да беше Стоян хайдутин
не би изучил биволи,
биволи да му говорят!
Та си Стояна пуснали.
Стоян през гора вървеше
и си биволи водеше,
с меден си кавал свиреше.
Кавал свири, говори:
- Надяваш ли се, мамо, надяваш
млад Стоян да се завърне,
млад Стоян, млада войвода?
От къде й пушка пукнала,
от къде й шумка шумнала -
Стоян си в сърце удари
и се с биволи раздели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010