|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син в тъмница
Стоян си керван водеше,
беглишко жито возеше,
като до Тунджа стигнаха,
Тунджа си мътна придошла,
камъни и дърве влачеше.
Керванджии пред река събрали
никой си ема не наел
реката да си преплува.
Всичките керванджии думали:
- Който си няма нийде никого,
той пръв ще реката премине!
Стоян си млад керванджия,
той няма нийде никого
той ще реката преплува.
Стоян се жалба нажали,
че няма нийде никого -
за него кой да зажали,
че извади свирка меденка,
засвири песен жаловна:
- Белчо ле, и ти, Караманчо ле,
ако ме през реката преведете,
краката ще ви посребря,
рогата ще ви позлатя
и златни чулове ще ви купя.
Като чули тези думи
на своя любим стопанин,
биволите ревнали та не млъкнали
сами в боюндруци шии сложли
и си колата потеглят,
в Тунджа река навлизат
до средата плавали,
а след туй по сухо минали.
Керванджии накрая стоели
и си сеир стували.
Като виждат, че Стоян преплувал,
и те си в река навлезли.
Тунджа по-мътна приижда
и си керванджии издавя.
Само млад Стоян жито закарва
в Стамбола града голяма.
Той си биволите подковал
със сребърни петали,
рогити им позлатил
и златни чулове наметнал.
Като през Стамбола минавал,
тъмничарите думали:
- Тоз Стоян не е керванджия,
а баш хайдутин,
на хайдутите главатар!
И си го в тъмница хвърлили,
биволите му денали,
беглишко жито возили,
вечер тъмница зидали,
минали девет години.
Стоян на тъмничари думаше:
- Отворете ми едно прозорче,
светлинка да си погледна.
Че се тъмничари смилили
и му прозорче отворили.
Стоян си свирка извади,
засвирил Стоян, заридал,
за своите два бивола,
свирка му свири, нарежда:
- Белчо ле, и ти, Караманчо ле,
че ми е жалба дожаляла,
девет години без вази...
Като дочули таз песен,
биволите му ревнали, та не млъкнали,
боюндруци изпотрошили
и при тъмница пристигнали.
С търноци зидове дълбали,
с рогата си ги сривали
и си Стояна намерили.
Един застава от ляво,
другият от дясно
и му ръцете ближели.
Като видяли туй чудо голямо,
тъмничари разбрали,
че Стоян не е хайдутин,
а е баш керванджия
и си Стояна освобождават,
тежка му плата платили.
Айтос; жътварска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.08.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|