* * *

Син съди/продава баща си

- Де се е чуло, видяло,
син баща в съда да кара!
Като го Стоян откара,
Стоян на конче възседнал,
баща му конче водеше,
назад му ръцете той вързал.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
настала гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Баща Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
я ми ръцете охлаби,
устата да си разквася.
Не му ръцете разслабил,
а още по-силно пристегнал
Баща му заплакал и казал:
- Ти имаш тринки дечица,
и трите ще те посрещнат -
първото нямо, не дума,
второто глухо, не чува,
третото сляпо, не вижда.
Съди и го осъди
като се назад върнали,
трите деца го посрещнали -
първото нямо, не дума,
второто глухо, не чува,
третото сляпо, не вижда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010