 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Де се е чуло й видело
син баща вързан да води,
да води да го продава
като Николчо татка си!
Вървили, що са вървили,
минали гора зелена,
стигнали поле широко.
Срекь поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Николчов татко думаше,
Николчув татко Николчум:
- Сино Николчо, Николчо,
ела ми ръки отпусни,
да мога да се наведа
студена вода да пия,
повече, синко, да тежа,
повече пари да вземеш,
децата да си изучиш,
както я тебе изучих,
та й тебе вързан да карат,
да карат да те продават!
Заберново, Малкотърновско; на собат (СбНУ 57, № 1085 - "Син баща вързан да води - 3").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010