* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло й видело
син баща вързан да води,
като ми залъм Николчо,
залъм Николчо татка си -
води го да го обесят.
Николчо на конь яхаше,
татко му напреж вървяше,
назъкь му ръки извити.
Като вървили, вървили,
минали гора зелена,
стигнали поле широко.
Срекь поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Николчо слязе от конят,
та си пи вода студена -
таткум си вода не даде.
Той срони сълзи два реда,
че на Николча думаше:
- Николчо, сино Николчо,
ела ми ръки отвързи
да сръмна вода студена,
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя,
очите да си умия,
оти е света неделя,
неделя като Великден!
Като си уста разкваси
и си сърцето разхлади,
той на Николча думаше:
- Сино Николчо, Николчо,
я дума ще те попитам.
Ми като на съд ходиме,
кога не съдът попита
за какво ще се съдиме,
как ще, Николчо, речеме -
за една нива голяма,
че не ве равно поделих,
за тва ли ще се съдиме?
Сино Николчо, Николчо,
ми и ти деца ще имаш,
ми и ти деца ще делиш,
равно ли ще хи поделиш?
Бива ли тъва работа?
Ми я ти къща направих,
ми я ти купих волове,
волове като ангели,
нова ти кола направих!
Николчо дума таткум си:
- Дай си, тате ле, ръката,
ръката да ти полюбя,
дано ми Госпокь опрости,
че голям съм грях съгрешил!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010