* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло й видело
син баща вързан да води,
като Николчо татка си.
Николчо на кон яхаше,
татка му пяшом вървяше,
назъкь му ръки извити.
Вървяли, що са вървяла,
минали гора зелена,
стигнали поле широко.
Срекь поле дърво високо
и под дървото - кладенец.
Николчов татко продума:
- Сино Николчо, Николчо,
ела ми ръки отвързи
устата да си разквася,
сърцето да си разхладя!
Николчо се от конь наведе,
та не му ръки отвърза,
еми ги стегна повече.
Николчов татко думаше:
- Сино Николчо, Николчо,
кога, Николчо, подеме
на тява пусти бесилки
и мене ме, синко, обесят,
ти ще се назъкь повърнеш.
Кога оттука подминеш,
вода ще ти се препие.
Кога се, синко, наведеш,
в водата змия да има,
да я, сино ле, изпиеш,
сърцето да ти изпие!
И както рече татко му,
така го Госпокь направи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010