* * *

Син съди/продава баща си

Де се й чуло видяло
син баща на съд да кара
като Никола баща си!
И то да ми е за нещо, (2)
а то за нищо и никакво -
дето му булче будеше
сутрина рано да става (2)
пъстри ми крави да дои
и дребни телци да лъчи.
Никола баща си поведе, (2)
назад му ръце той върза
и се на конче преметна,
баща му пеша вървеше, (2)
Никола конче яздеше.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена, (2)
поели поле широко,
сред поле дърво клончато,
под дърво - бистър кладенец.
Николу баща думаше:
- Никола синко Никола,
я се от конче наведи,
че ми ръцете отвържи,
лицето да си умия,
на Бога да се помоля (2)
ний като в съда отидем,
право да се осъдим.
Никола се от конче наведи,
не му ръцете отвърза,
най му ръцете затегна,
право го в съда закара.
Никола баща си осъди.
Като навънка излязоха,
Николу баща думаши:
- Никола, синко Никола,
ти като си назад отидеш,
къщата камък да свариш,
жена си - страшна змейкиня,
дребни дечица - змейчета.
Никола си назад отиде -
къщата камък станала,
жена му - страшна змейкиня,
дребни дечица - змейчета.
Никола се ясно провикна:
- Боже ле, мили Господе,
кой си жена си послуша,
сам си живота погубва!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.