* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видело,
син баща на съд да кара
като Стояна баща си!
Връзал му ръце назаде;
Стоян се качи на конче,
баща му пеши преди него.
Вървели, що са вървели,
настали поле широко,
сред поле дърво високо,
а под дървото - кладенче.
Баща Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я ми отвържи ръцете,
водица да се напием,
че ми е жажда голема,
та ми се уста слепиха!
Стоян му нищо не рече,
нело си слезна от коня,
напи се вода студена -
на баща вода не даде,
нело му ръце претегна,
със вода въже умокри,
възлите да се затегнат.
Боже ле, мили Божице,
дек се е чуло, видело,
баща сино си да моли
за една капка водица!
Кога си тамо стигнаха,
съдии питат Стояна:
- Стояне, море Стояне,
защо си караш баща ти
с връзани ръце назаде?
Я Стоян си им говори:
- Да ми припише иманье!
Баща на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
че ти припишем иманье,
нело те, синко, проклинам -
щом си оттука излезнеш,
коня, що яхаш, да пукне;
докато дома да стигнеш,
булката да ти занеми,
деца си мрътви да найдеш!
И клетвата се сбъднала -
конче, що яха, пукнало,
и булката му занемя,
деца си мрътви затича!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.