* * *

Син съди/продава баща си

Че чуло ли се, видяло (2)
син баща на съд да кара,
като Никола баща си!
Никола конче яздеше,
баща му пешом вървеше;
вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
стигнали в поле широко,
сред поле дърво високо,
а под дървото - кладенче.
Татко Никола думаше:
- Синко Никола, Никола,
жа ти се, синко, помоля,
я се от конче приведи,
та ми ръцете отвържи,
ръцете да си омия,
ръцете, още лицето;
днес петък, утре събота,
други ден света неделя -
на Бога да се помоля!
Той се от коня приведе,
да му ръцете отвърже;
той му ръцете не отвърза,
на' ги повече застегна!
Татко Никола думаше:
- Синко Никола, Никола,
да даде Господ, сино льо,
конче да лети, да фърчи,
черни цигани да срещнеш,
кончето да се подплаши,
а ти от конче да паднеш -
кост по кост да се разнижеш,
из кости трева да никне,
из трева зъми да лазят!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.