* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видяло,
син баща на съд да кара
както Николчо тейко си.
За какво е била съдбата,
съдбата за нищо и никакво.
Съдил го и осъдил го,
дето му булче рано събужда
ялови крави да изкара,
да изкарва и да докарва.
Николчо на кон седеше
баща му пред коня вървеше
на крак с тежки букаи
на ръце с тънки синджири.
Баща Никола, думаше:
- Я слез, Николчо, от коня,
че ми ръцете отслаби.
Николчо слезе от коня,
та му ръцете не разслабил,
и ги повече затегнал.
Баща Никола кълнеше:
- Николчо, сине Николчо,
като се назад върнеш
и като в двора влезеш,
булче да ти змия стане
дребни змийчета да изведе,
да не можеш в къщи да влезеш!
Доде баща туй издумал
и до тъмницата стигнали
и го в тъмницата хвърлили
и се назад върнал.
Като си у двора влязъл -
булче му змия станала
дребни змийчета извела
и не можал вкъщи да влезе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.