|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син съди/продава баща си
Де се й чуло и видяло,
син баща да си пороби,
като Никола баща си.
Йопък му й ръце той свързал,
че го й пред конче подкарал.
Конче му пети застъпя,
черни ги кърви обляло.
Вървели, що са вървели,
стигнали в гора зелена,
сред гора поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Николум баща думаше:
- Никола, синко Никола,
я ми ръцете поотпусни,
да си очите умия,
да се на Бога помоля,
да не ме на съд предадеш.
Не му ръцете подпусна,
най му ги още постегна.
Николум баща думаше:
- Никола, синко Никола,
и ти си имаш два синка,
коги си назад повърнеш,
двамата да те посрещнат -
единий, синко, на носило,
па единий, синко, на поило.
Както го й тейко му приклял,
и тъй му Господ подал!
Валя Драгулуй - Румъния (Юфу Зл., Български народни песни от
селата Кяжна и Валя Драгулуй, Румъния. С., БАН, 1991, № 90 - "Син води баща
си на съд").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|