* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видяло
син баща на съд да кара,
като Стояна баща си!
Съди го Стоян, съди го,
на сто го съда закара,
нийде му съд се не пада,
па се назад върнали,
минали гора зелена,
настали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Бащица Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я се от конче пресегни,
та ми ръцете отвържи,
очите да си умия,
днеска е бяла събота,
утре е света неделя.
Стоян се от кон пресегна
и му краката прикова.
Бащица Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет дечица, синко, имаш;
вкъщи кат си идеме,
всичките да са измрели,
само едно да е останало,
дето е на мен кръстено!
Като си вкъщи отидоха,
Стоян на порти похлопа,
никой не му отвори.
Като си в къщи Стоян влезе,
нийде никого не найде.
Извади влашко ноженце,
та се в сърцето прободе.
Стоян се тръпен провикна:
- Да не е просто на сина
на съд баща си да кара!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.