* * *

Син съди/продава баща си

Че чуло ли се е, разбрало,
син баща на съд да кара,
както Стоян баща си!
Кара го, и откара го,
съди го и осъди го,
затвори в темни темници,
окова в тежки железа,
на краката тумруци,
на ръцете беленгии,
на шията синджире!
Баща Стояну говори:
- Приди, пристъпи, Стояне,
та ми ръцете разслаби,
очите да си омия
и Богу да се помоля.
Приде, пристъпи млад Стоян,
та му ръцете разслаби,
та си е омил очите;
не се е Богу помолил,
Стояна люто кълнеше:
- Да би дал Господ, Стояне,
кога си дома отидеш,
що вкъщи живо завариш,
се да е немо и слепо,
най-малкото ти момченце,
дето е на мен кръстено,
и то да е немо и слепо!
Пуста се клетва сбъднала -
кога си дова отишъл,
що вкъщи живо заварил,
се било немо и слепо,
най-малкото му момченце,
и то било немо и слепо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.