* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло й видяло
син баща на съд да кара,
както Никола тейка си.
Кара го, да го продава,
то да е барем за нещо,
пък то за нищо никакво -
дето му кара булчето
сутринта рано да става,
а вечер късно да ляга.
Опък му ръце той свързал,
вървели, що са вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво чешма камена.
Тейно му дума Никола:
- Никола, синко Никола,
я ми ръцете развържи
да пия вода студена,
да си устата наквася,
да се умия, прекрътя,
да се на Бога помоля,
дано ме скъпо продадеш.
Никола дума тейна си:
- Я върви, тате, я върви,
панаир ще се развали,
непродан, тате, ще останеш.
Тейно му жалба нажаля,
че на Никола продума:
- Никола, синко Никола,
да даде Господ, Никола,
твоето булче хубаво
бял мермер камък да стане,
твоите дребни дечица
дребни змийчета да станат,
под камък да се провират.
Кат са Никола завърна,
неговото булче хубаво
бял мермер камък станало,
неговите дребни дечица
дребни змийчета станали,
под камък се провирали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.