|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син съди/продава баща си
Тъмен се облак зададе,
гърмеше и трещеше;
облак като вървеше,
в облака чиляк продума:
- Де се е чуло и видело,
син баща на съд да кара,
както Стоян баща си!
Да беше поне за нещо,
а то за едно вакло шиле.
Кара го Стоян съди го,
нийде го съд не осъжда.
Баща на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
отвържи ми синко ръцете,
че утре е света неделя,
да се на Бога помоля.
Стоян ръце не отвърза,
най ги Стоян претегна.
Баща сина си проклина:
- Синко Стояне, Стояне,
дето има унуче на мен кръстено,
живо в къщи да го не свариш!
И унучето си тозчас умрело.
Терзийско, Троянско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|