|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син съди/продава баща си
Продаде Стоян баща си,
продаде и препродаде,
тръгнал ми да го изпраща,
минали гора зелна
настало поле широко
сред поле дърво високо,
а под дървото кладенче
баща на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я се от коня пресегни,
та ми ръцете отвържи,
очите да си умия
и да се синко, прекръстя,
че днес е света неделя,
хората са в черква отишли.
Стоян баща си послуша
и се от коня пресегна,
не му ръцете отвърза,
ами ги повеч' притегна.
Баща Стояну прокълна:
- Да даде Господ, синко ле,
като се назад повърнеш,
у дома да си отидеш,
деца ти слепи, кьорави
жена ти глуха и няма
най-малкото ти детенце,
дето е на мен кръстено,
портите да ти отвори,
кончето да ти поеме,
и само то да ти остане!
Телиш, Луковитско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|