* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видяло
син баща на съд да съди,
както Стояна баща си!
Съди го и го осъди
и му ръцете завърза,
и го пред коня прекара,
и си се на кон покачи.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
стигнали гора зелена,
всред гора бистро кладенче.
Баща Стояну думаше:
- Стоене, синко Стоене,
я ми ръцете отвържи
да се водица напия,
устата да си разквася.
Стоян се от кон пресегна,
та му ръцете претегна.
Баща се люто разсърди
и си Стояна прокълна:
- Да даде Господ, Стоене,
като се вкъщи завърнеш,
всичките глухи и неми,
а най-малкото детенце,
дето е на мен кръстено,
само то да ти продума
и за мен да те попита:
"Къде е татко, дядо ми?"
И кат се Стоян завърна
тогава се чудо сторило -
бащини клетви сбъднали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.