* * *

Син съди/продава баща си

Де са е чуло й видяло,
син баща на суд да кара,
като Николчо баща си.
Карал го й мало и много -
девет ми цели години,
напред му тейну вървеше,
назад му ръце вързани
и кат пред кон му вървеше,
стигнали гора зелена.
Сред гора има кладенец,
тейну Николчо думаше:
- Николчо, синко Николчо,
днеска е, синко, събота,
утре е Света Неделя,
да ми ръцете развържеш,
да си очите умия,
да се на Бога помоля.
Николчо ръце не му отвърза,
най са от коня присегна
и му ръцети пристегна.
Тейну го люто прокълна:
- Николчо, синко Николчо,
кога се назад повърниш,
жена си камък да свариш,
а дечицата, твоите,
ситни зъмчета да станат,
тий по теб да се повият,
да ти очите изпият!
Кога се Николчо назад върна,
жена си камък завари,
дечица - ситни зъмчета,
тий се по него повили
и очите му изпили.
Николчо се изясно провикна:
- Душа му й клета, проклета,
който син баща на суд да кара!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010