* * *

Син съди/продава баща си

Мър, де се е чуло, видяло,
син баща си на съд да води,
както Николчо баща си;
то да е за нещо някакво,
пък то за нищо никакво -
дето му буди булчето
сутрин рано да става,
сивите крави да дои
и черни ми биволици.
Николчо на кон седеше
и баща си пред кон караше
с вързани ръце отзаде.
Вървели, що са вървели,
стигнали чешма голяма;
Николчови стари баща,
той на Николчо думаше:
- Николчо, сино Николчо,
днеска е света неделя,
я ми ръцете отвържи
да си ръцете измия,
ръцете, още очите.
Николчо се от кон наведе,
не му ръцете развърза,
най ги още затегна.
Николчовия баща,
той си Николчо прокълна:
- Николчо, сино Николчо,
кат' се назад повърнеш,
къщата камък да свариш,
змия си - змия осойка,
децата - малки змейчета!
Николчо се назад повърна -
къщата камък завари,
жена си - змия усойка,
децата - малки змейчета!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.