* * *

Син съди/продава баща си

Бре де се чуло, видяло
син баща на съд да кара,
като Никола тейно си!
Назад му ръки привързал,
та го напреж кон карал,
хем си на тейну думаше:
- Върви ми, тейно, върви ми,
че нещем пазар да стигнем,
та не щеш с паха да идеш.
Тейно Никола прокълна:
- Сино Никола, Никола,
да даде Господ, Никола,
вървиме, що си вървиме,
га накрая пазар наближим -
коня ти да се сапени,
тизе от коня да паднеш,
двете си ноги да скършиш,
двете ноги и двете ръки
и двете йочи извадиш.
Де стоял Господ, та слушал,
вървели, що са вървели,
га накрай пазар наближили -
конче му се съпенило,
Никола от конче падна,
двете си ноги строши,
двете ноги и двете ръки,
и двете си очи извади!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.