* * *

Син съди/продава баща си

Стояне море, Стояне,
де се е чуло, видело,
син баща на съд да кара
като Никола баща си.
Никола коня яхаше,
баща му вързан караше.
Баща му вели, говори:
- Синко Никола, Никола,
спадни си, синко, от коня,
ръцете да ми олабиш,
ръцете, синко, нозете.
Спадна Никола от коня,
не му олаби ръцете,
ръцете, още нозете,
ами ги още по стегна.
Баща му люто кълнеше:
- Синко Никола, Никола,
да даде Господ, да даде,
оттука двама да идем,
тамо си мен да затворят,
тебека назад да върнат;
оттука на кон да идеш,
оттамо на кол да дойдеш;
оттука с ръце да идеш,
оттам без ръце да дойдеш;
оттука с нозе да идеш,
оттам без нозе да дойдеш.
Бре веро, бре люта клетво,
какво го баща му проклел,
така го верно стигнало!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.