* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видяло
син баща на съд да кара,
като Никола баща си,
да било барем за нещо,
ами за нищо и никакво -
защото му буди булчето
сутрин рано да става.
Хвана Никола баща си,
назад му ръце завърза
и го на конче качи.
Вървели що са вървели,
минали гора зелена
настали поле широко,
сред поле дърво високо
и под дървото кладенец.
Николу баща думаше:
- Синко Никола, Никола,
я ми ръката отвържи,
ръката синко, дясната,
че днес е света неделя,
лицето да си умия
и Богу да се помоля.
Никола дясна отвърза,
а лява още пристегна.
Баща му люто кълнеше:
- Никола синко, Никола,
да даде Господ, Никола,
като се върнем у дома
жена си камък да свариш,
деца си - дребни камъни,
в камък да се удариш,
та да се синко не видиш!
Бащина клетва най-стига.
Вървели, що са вървели,
съдили, що са съдили,
съдили и са отсъдили -
Никола конче да язди,
баща му пеша да върви.
Като се назад върнали,
Никола булка - бял камък,
деца му - дребни камъни!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010