* * *

Син съди/продава баща си

Никъде не се е чувало
син баща си на съд да кара.
Съди го олан, кара го
тъкмо ми девет години
и му ръцете той върза,
и си кончето възседна,
и го напреде си кара.
Вървели що са вървели,
минали широки полета
и набили в гора зелена
сред гора бистър кладенец.
Баща му дума продума:
- Сине Никола, Никола
я ми ръцете отпусни
водица да си попийна
и да си очи измия,
че ми бе, синко, дотегна.
Никола се от конче пресегна
и още ги малко постегна.
Баща му зина, продума:
- Сине Никола, Никола,
стана девет години
все ме на съд караш,
не съм ти лошо помислял,
камо ли да те прокълна.
Да даде, сине Никола,
двете ти деца да онемеят,
а жена ти да полудее!
Никола си баща отвърза
и се назад повръщат,
право си в тях отиват.
Като се на порти задали -
двете му деца онемели,
а жена му луда из двор ходеше.
Никола Петкана думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
на татя ръка целувай,
ръка и коляно, Петкано,
дано ни тати опрости,
че голяма съм грешка направил!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.