* * *

Син съди/продава баща си

Где се е чуло и видяло -
син баща на съд да кара,
като Никола баща си!
И то да е барем за нещо,
пък то за нищо и никакво -
защо му будел булчето
сутрина рано да става,
телци на паша да изкара.
Вървели, що са вървели,
стигнали чешма шарена.
Николчовия стар баща,
той на Николчо думаше:
- Синко Николчо, Николчо,
дясна ми ръка отвържи,
очите да си измия,
на Бога да се помоля,
че днеска й света неделя!
Никола се от кон наведе,
не му ръката отвърза,
най го по-здраво завърза.
Баща му го люто кълнеше:
- Синко Николчо, Никола,
като се назад повърнеш,
къщата камък да свариш,
булката - змия усойница,
децата - дребни змийчета!
Както го прокле баща му,
тъй го е клетва стигнала.
Като се назад повърнал,
какво ми чудо да види -
къщата камък станала,
булката - змия усойница,
децата - дребни змийчета.
Те си Никола изядоха,
за чудо, още за спомен!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.