|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син съди/продава баща си
Нов се й панаир задало,
панаир Енизаарски!
Кой кара сиви волове,
кой кара лиси биволи,
кой кара овце сюрия,
Иванчо кара баща си,
кара го да го предава
на Енизаарски кадия!
Напред го конче караше,
конче му пети застъпа!
Вървели що са вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена,
сред гора дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Иванчов тейно думаше:
- Иванчо, миличък тейнов,
я слез, Иванчо, от коня,
та ми ръцете отвържи,
очите да си умия,
на Бога да се помоля,
дано ти прости грехове!
Иванчо тейно си послуша,
че слезе Иванчо от коня
и му ръцете отвърза.
Иванчов миличък тейно
не си е омил ръцете,
нито на Бога помоли.
Извади сабя френгия
и му главата отряза!
Сливен (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|