Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Син съди/продава баща си

Чуло ли се е, разбрало,
че е скъпия станало?
Дали това е от Бога,
или го крият хората,
още за скъпи години?
Не било нито от Бога,
нито го крили хората
още за скъпи години.
Но чуло ли се, разбрало,
син баща на съд да кара
като млад Стоян баща си?
Под кон му ноги закачи,
назад му ръце увърза,
та го на Стамбол закара.
И там го съд не отсъди,
а той го назад повърна,
и го закара в гората,
в гората на планината,
имало тамо езеро,
в езеро да го удави.
Баща Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
днеска е, сино, събота,
утре е света неделя,
ние сме, сино, христяне,
пристъпи, сино, до мене,
та ми ръцете отвържи,
та да се, сино, прекръста,
на Бога да се помоля,
дано ти акъл напълни,
това с мен ти да не чиниш!
Той е пристъпил млад Стоян
ръцете да му отвърже,
а той го още престегна.
Баща му сълзи порони,
Стояна люто кълнеше:
- Да даде Господ, сино ле,
твърде разумен да станеш,
със ръка хляба да носиш,
а да не знаеш да ядеш,
в черкова, сино, да идеш,
да не знаеш да се прекръстиш,
що имаш мъжки дечица,
кьорави, сино, да станат!
Где седя Господ да слуша,
пуста се клетва сбивало
във тия жалби големи.
Па си възседна млад Стоян
негово конче хранено,
та към дома си отиде,
покрай дворове ходеше,
ала не знае да влезе.
Негово либе Петкана
по двори ходи и плаче,
бели си ръце кършеше,
Стояна люто кълнеше:
- Да даде Господ, Стояне,
да даде Господ, либе ле,
да идеш, да се не върнеш -
що правиш с баща рождени?
Где да си, либе, да дойдеш,
да видиш мъжки дечица -
кое сакато, кьораво,
че как щем да ги гледаме?...
Кат зачу Стоян таз дума,
бързо се назад повърна,
та при баща си отиде,
отдалеч му се покланя,
отблизо му се молеше:
- Прости ми, тейко, грехове,
що съм със тебе учинил!
Баща Стояну думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
бърза се коня пристига,
люта се клетва не стига -
щото съм рекъл, да бъде!

 


Ситово, Пловдивско (Геров-Песнопойче, 1860, № 10; =Ангелов-Вакарелски, Сенки, № 72 - "Син кара баща си на съд"; =БНТ 7, с. 294 - "Син кара баща си на съд").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.