* * *

Син съди/продава баща си

Задало ми се й, задало,
Енизарският панаир -
кой кара, кой докарва.
Иванчо кара баща си,
кара го да го продава,
напред го с конче караше,
назад му ръце превързал.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
стъпили в поле широко,
всред поле дърво високо,
а под дървото - кладенец.
Тяйно Иванчо думаше:
- Иванчо, синко Иванчо,
я слезни, синко, от коня,
та ми ръцете развържи -
да се умия, прекръстя,
да се на Бога помоля -
по скъпо да ме продадеш,
децата да си изхраниш.
Иванчо се много ядоса,
че слезе Иванчо от коня,
не му ръцете развърза,
а най ги още затегна.
Тогаз го тейно прокълна:
- Синко Иванчо, Иванчо,
кога ме, синко, продадеш
и се назад завърнеш,
жена си камък да свариш,
деца си - пъстри змийчета.
(...)
По него се покачили,
та очите му изпили,
на просек го направили.
Че взема торбата Иванчо,
от село на село ходеше,
просеше и разправяше,
че било грешно на света
бащата да се продава...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010