* * *

Син съди/продава баща си

Де се й чуло, видело,
син баща на съд да кара
като Николчо буба си!
Бар да ми й нещо ни защо,
за един къзън мерешкий,
за едни чифте пищови,
и за един чифт ножове!
Де се й чуло, видело,
Николчо на конче седи,
баща си напреж караше.
Николчов буба думаше:
- Николчо, йолум, Николчо,
днеска й деньо събота,
утре й света неделя,
ти слез, Николчо, от конче,
че ми ръцете разпусти,
да се омия, прекръстя!
Слезе Николчо от конче,
не му ръцете разпусти,
ам' той ги още постегна.
Николчов буба думаше:
- Николчо, синко Николчо,
ням, синко, да си онемейш,
сляп, синко, да си ослепейш!
Кат' идем, синко, ний на съд,
кат' се назад завърнем,
на пътни врата кат' чукаш,
да ми излезе, Николчо,
черно ми, грозно арапче,
да ти се конче подплаши,
че ти, Николчо, да паднеш,
да паднеш и ти от конче,
на ножове да се натъкнеш,
с пищови да се опушнеш!
Отишли и се върнали;
Николчо у тях отиде,
на пътни вратца почука,
че ми излезе, излезе,
черно ми, грозно арапче,
че ми се конче подплаши.
Николчо падна от конче,
на ножове се натъкна,
на пищови се опушна!
Както буба му прокълна,
и тъй си Господ помогна -
да се знай и да се помни,
който баща си не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.