* * *

Син съди/продава баща си

Де са е чуло, видяло,
син баща вързан да кара,
да кара да го продава
на трима млади джелати!?
Вървели, колко вървели,
минали гора зелена,
навляли в поле широко;
на поле дърво високо,
под дърво - студен кладенец.
Седнали да си починат,
студена вода да пийнат;
баща на сина думаше:
- Стоене, сино Стоене,
днеска е, синко, събота,
утре е света неделя;
рачинкисе ми развържи,
лицесо да си омия,
на Бога да се помоля,
дано се смилят джелати,
главьоса да ми не режат.
Стоян му нищо не рече,
помъкна сабя огнена,
та му главьона отряза.
Главьона рипка, подрипка,
и на Стояна думаше:
- Стояне, сино Стояне,
дано ти Господ помогне,
ага се назад завърнеш,
жена ти камен да стане,
децата - дребни змийчета!
Де стоял Господ, та зачул;
ага се назад завърна
и си у дома отиде,
какво той тамо да види -
жена му камен станала,
децата - дребни змийчета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.