* * *

Син съди/продава баща си

Разсърдил се Никола на баща си,
барем да беше за друго,
а то за нищо, никакво,
дет му забейдал булчето
по рано сиви му крави да дои,
дребни му телета да лъчи.
Никола на баща си ръце връзва
и са на конче възкачи,
баща си напред караше
и са на съда тръгнали.
От село навън кат излезли,
минали гора зелена,
навлезли в поле широко,
до тянта нива кат стигнали,
до нивата дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Баща му на Никола думаше:
- Днеска е света недела,
я ми ръцете отвържи,
очите да си умия,
на Бога да се помоля.
Никола на баща си продумва:
- Никаква олан почивка.
Рано на съд стигнали.
Никола делото спечелил.
Никола и баща му си трагнали,
До тянта нива кат стигнали,
Баща му са малко позапрял
И са ясно провикнал:
- Николо, синко, Николо,
аз та синко проклевам
от днеска нататък,синко ле,
все червено жито да сееш,
все върло тръне да жънеш.
До коляно рожба да н' стигнеш
и за пътник хляб да н' имаш!
От там си вкъщи отиват,
нали е Божа работа,
че ора Никола, че ся,
все червено жито сееше,
все върло тръне жънеше,
до коляно рожба не стигна
и за пътник хляб нямаше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.