* * *

Син съди/продава баща си

Де се й чуло и видяло
син баща на съд да кара,
като Никола баща си!
Не било защо, ни защо -
щото му буди булката
сутрина рано да става,
сиви си крави да дои,
дребни си телци да пуща.
Ходили, та се съдили,
съдбата се е паднало -
Никола на кон да язди,
баща му пешом да върви.
Вървели, що са вървели,
тейно Никола думаше:
- Никола сино, Никола,
я ми ръцете развържи,
развържи, та ги разслаби,
че днес е света неделя,
очите да си умия,
умия, да се прекръстя,
че да н' ми бъде грехота.
Никола от кон присегна,
не му ръцете развърза,
най му ги още притегна.
Тейно се жално нажали,
Никола люто кълнеше:
- Да даде Господ, Никола,
да легнеш болен да лежиш,
да лежищ девет години,
да лежиш и да оздравяш,
да тръгнеш, синко, да просиш
от село, синко, на село,
от къща, синко, на къща
и у дома, синко, да додеш,
и ази да те дарувам
със едно блюдо брашънце!
Както го прокле баща му,
и тъй го клетва стигнало -
легнал е болен да лежи,
лежал е много, ни малко,
лежал е девет години,
лежал е и е оздравял.
Тръгна Никола да проси,
от село ходил на село,
от къща ходил на къща.
У бащини си отишъл,
баща му е излязъл
и си Никола дарувал
със едно блюдо брашънце
и на Никола думаше:
- Никола, сино, Никола,
ти да не речеш, Никола,
бащина клетва не стига!
Твърде е било стигнало!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.