* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видяло
син баща на съд да кара;
заради нищо никакво,
заради зърно пшеница!
Съди го, осъди го,
па тръгна да го затваря.
Ръце му назад вързаха,
той се на конче покачи,
вървяли що са вървяли.
Баща Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
я ми ръцете разхлаби
и ми водица подай,
уста да си разквася.
Стоян от кончето слязъл,
че му ръцете претегнал.
Баща се викна провикна
и го люто прокле:
- Синко, Стояне, Стояне
като се синко завърнеш -
къщата ти в огън да гори,
никой капка вода да не сипва;
жена си луда да свариш,
хората нея да гледат;
две деца, синко, имаш
и двенките умрели да свариш,
в един кивор сложени!
Като се Стоян завърна -
къща му в огън гори,
жена си луда сварил
и двете деца умрели!
Стоян при баща отиде
и на баща си продума:
- Татко ле, стари бащице,
прости ми, татко, прости!
Баща Стоян продума:
- Синко, Стояне, Стояне
всичко се назад повръща
бащина клетва - никога!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.