* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло видяло,
син баща на съд да кара,
както Николчо баща си,
и то да било за нещо,
за нищо и никакво,
що му дигал булчето,
сутрин рано да става,
сиви му крави да дои,
дребни му телци да лъчи.
И му ръцете завързал,
със ситен синджир през рамо,
и го пред коня подкарал.
Карал го, Кольо, карал го
минали поле широко,
после гора зелена.
Сред гора дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Седнали да си починат.
Николовият бащица,
той си на Никола продума:
- Синко Никола, Никола,
я слезни, синко, от коня,
ръцете да ми развържеш,
лицето да си умия,
на Бога да се помоля,
дано ми, синко, опрости,
моите, синко, грехове,
от затвор да ме отърве.
Николчо от кон не слезе,
най се от коня наведе,
той не му ръце развърза,
най си ги по-здраво завърза.
Николовият бащица
Никола люто прокълна:
- Синко Никола, Николчо,
кога се назад повърнеш,
къщата канара да свариш,
твоята булка хубава,
змия усойница да стане!
Твойте дребни дечица,
дребни змийчета да бъдат!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.