* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло и видяло
син баща на съд да кара,
каквот Никола тейна си!
Кара го, кара Никола,
на сто го съда закара,
че им се съдба решила
Никола конче да язди,
тейно му пеша да върви.
Вървели са що са вървели,
изминали гора зелена,
поели поле широко.
Сред поле - дърво широко,
под дърво - студен кладенец.
Тейно Никола продума:
- Никола, сино Никола,
я се от конче пресегни,
че ми ръцете отпусни,
студена вода да пия
и очите да си омия,
хубаво да се прекръстя,
на Бога да се помоля,
че утре е света неделя.
Зачу Никола тез думи
и се от конче пресегна,
не му ръцете отпусна,
а му ги още затегна.
Ясни са кърви потекли
и горещи сълзи капеха.
Тейно Никола продума:
- Да даде Господ, Никола,
да даде до довечера -
както ми текат кървите,
тъй да ти изтекат очите;
както ми капят сълзите,
тъй да ти окапят месата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.