|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син съди/продава баща си
Де са й чуло й видяло,
син баща на съд да кара.
Кара го Стоян, съди го,
за една нива бащина.
Три пъти на съд ходили,
не можа да го осъди.
Като са назад връщаха,
Стоян си баща улови,
опък му ръце завърза.
Вървели, що са вървели,
баща Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ръцете ми да отхлабиш,
водица да ми подадеш;
не му ръцете отхлаби,
ами ги още затегна.
Баща Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
да онемейш, синко, да ослепейш,
докат си у дома отидем,
двете ти ръце да изсъхнат!
Дордето си у тях отидат,
онемя Стоян, ослепя,
двете му ръце изсъхнаха.
Нали й баща милостив,
той са на Бога помоли:
- Земи си, Боже, дарбата,
момчето да ми оздравя!
Полско Косово, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|