* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло и видяло
син баща на съд да кара,
както Стоян тейко си!
Назад му ръце завързал,
стигнали гора зелена,
стигнали я и я изминали,
насам е поле широко,
сред поле - дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Тейко Стоени думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
я ми ръце отпусни,
по малко хлебец да хапнем,
студена водица да сръбнем.
Стоян се от коня пресегна,
не му ръцете отпусна,
а най му ръцете постегна.
Тейко Стояне думаше:
- Стояне, синко, Стояне,
да даде Господ, Стояне,
трите ти деца да умрат,
в един гроб да ги заровиш
и майка им до тях да сложиш.
Стоян си нищо не каза,
като си у тях отиде,
какво ми чудо да види -
и трите му деца умрели
с тяхната мила майчица.
Тогава се Стоян провикна:
- Клета му душа проклета,
който баща си не слуша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.