* * *

Син съди/продава баща си

Дек се е чуло, видело, ле,
дек се е чуло, видело,
син баща на суд да кара
като Никола баща му?
Никола на кон яхаше,
баща си вързан караше.
Баща му вели-говори:
- Синко Никола, Никола,
сега сме, синко, при село,
от хората е срамота,
от Бога, синко, греота,
спадни си, синко, от коня,
да ми олабиш ръцете,
ръцете, синко, нозете.
Спадна Никола от коня,
не му олаби ръцете,
ръцете, още нозете,
ами ги още по-стегна.
Баща го люто кълнеше:
- Синко Никола, Никола,
да даде Господ, да даде,
от тука на кон да идеш,
от тамо на кол да дойдеш;
от тука с ръце да идеш,
от там без ръце да дойдеш;
от тука с очи да идеш,
от там без очи да дойдеш!
Бре веро, бре люта клетво!
Какво го баща прокълна,
все го е така стигнало!
От тука на кон отиде,
от тамо на кол се върна;
от тука с ръце отиде,
от там без ръце се върна;
от тука с очи отиде,
от там без очи се върна!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010