* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло и видяло
син баща вързан да кара,
да кара да го продава.
Да бе за беда голяма,
пък то за нищо и никакво -
дето му булче вдигнали
сутрин рано да става,
сиви говеда да изкарва,
малки говеда да лъчи.
Назад му ръце завърза,
отпред го коня застъпи
бели му меса късаше,
червени му кърви течаха.
Николчовият бащица
той си Николчо думаше:
- Николчо, сине, Николчо,
я ми ръцете отвържи,
раните да си промия,
малко водица да пия.
Николчо са от коня наведе,
още му ръце застегна,
Николчовият бащица
той си Николчо прокълна:
- Николчо, сине, Николчо,
да даде Господ, Николчо,
кога се назад връщаш,
къщата камък да стане,
жена ти змия усойка,
деца ти дребни змийчета.
Де е стоял Господ, та слушал,
де е стоял ангел, та писал.
Кога се е Николчо завърнал -
къщата му е камък станала,
жена му змия усойница,
деца му дребни змийчета!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.