* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видяло,
син баща съдба да съди,
като ми Стоян баща си!
Съдил го Стоян, пресъдил,
на съдбата се й паднало,
Стоян на конче да седи,
баща му пеша да върви.
Вървели, що са вървели,
навлезли в гора зелена,
наслали поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистро кладенче.
Стоянов татко думаше:
- Стоене, синко Стоене,
ти се от конче пресегни
да ми ръцете разслабиш -
днеска е света събота,
утре е света неделя,
да седнем, да си починем.
Стоян се от конче пресегна,
не му ръцете разслаби,
най му ръцете пристегна.
Стоянов татко думаше:
- Стоене, синко Стоене,
ти имаш жена и деца;
като се назад завърнеш,
жена ти камък да стане,
деца ти камък да станат!
Кат' дома Стоян отишъл -
жена му камък станала,
деца му камък станали!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.