|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син съди/продава баща си
Задало ми се, подало,
пусти Чирпански панаир.
Кой кар бели волове,
кой кара черни биволи,
Янколчо кара татко си,
кара го да го продава.
Назад му ръце вързани,
напред го с конче караше.
Татко на Янколчо думаше:
- Синко Янколчо, Янколчо,
дясна ми ръка отвържи,
студена вода да пия,
да се на Бога помоля,
дано ме скъпо продадеш,
борчове да си разплатиш.
Вървели, що са вървели,
до Тюкюр чешма стигнали.
Татко на Янколчо думаше:
- Синко Янколчо, Янколчо,
дясна ми ръка развържи,
студена вода да пия.
Не му ръката развързал,
най му ръката затегнал.
Татко на Янколчо думаше:
- Синко Янколчо, Янколчо,
кога се назад повърнеш
твойто булче хубаво -
змеица, синко, да стане,
твойте дребни дечица -
малки змейчета да станат.
Пъстрен, Старозагорско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|