* * *

Син съди/продава баща си

- Чудо ли са йе, разбрало,
син баща на съд да кара,
като млад Стоян баща си!
Под кон му нозе подкова,
назад му ръце подвърза,
та па го завел млад Стоян
през тая гора зелена,
през това поле широко.
Баща Стояну думаше:
- Чедо Стояне, Стояне,
я ми ръцете отслаби,
да си са, синко, умия,
умия, синко, прекръста,
че е зарана чист празник,
чист празник, света неделя.
Стоян на баща думаше:
- Я връви, тате, я връви,
тебе ти празник не трябва -
тебе ще да е празника
във едренската темница.
Покарал го е млад Стоян,
та го в Едрене закара,
и го в темница затвори,
на шия синджир удари,
на крака тежки тумруци,
на ръце халки дебели,
на халки ситни синджире.
Баща Стояну думаше:
- Чедо Стояне, Стояне,
дома си да не затечеш
пръво си либе Петкана,
и мъжко дете Дамяна.
- А пак ти, тате, да лежиш
вов тая темна темница,
да лежиш, да не умираш,
доде ти кости не сгният!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010