* * *

Син съди/продава баща си

- Де се е чуло, видело -
син баща на съд да кара,
като Николче баща си?
Назад му ръце вързал,
че го напред кон караше.
Накъде го караше?
По кадии, по заптии.
Една ми света неделя,
вървели, що са вървели,
до нова чешма допрели,
Николчо слезе от коня,
да си очите умие.
Тейко му Николчо думаше:
- Никола, сино Никола!
Развържи ми ръцете,
да си очите умия,
че днеска света неделя,
да се Богу помоля.
Никола от кон посегна,
дваж му ръцете затегна.
Тейко му Николу думаше:
- Да даде Господ, сино льо,
дур' да ся назад повърниш,
жена ти камък да стане,
децата дребни змейчета,
около камък да пищят!
Че Никола у тьех отиде
и на вратата похлопа;
никой му врата не отвори,
той погледна на цаклоту,
че жена му камък станала,
и дечица пъстри змейчина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010