* * *

Син съди/продава баща си

Кой кара, кой докарва,
кой кара руси биволи,
кой кара сърмоволове,
Николчо кара баща си,
кара го да го продава.
Като из пътя вървели,
баща му дума Николчо:
- Синко Никола, Никола,
я ми ръцете развържи
на Бога да се помоля,
по-скъпо да ме продадеш!
Щом му ръцете развърза,
той се към изток обърна:
- Бре Боже, бре, мили Боже,
дано като отидем
син ми Никола да ме продаде,
от него да се отърва,
ако ще и много пари да вземе,
кога се назад повърне,
като дворите наближи,
къща му камък да стане,
жена му змия - усойка,
деца му - дребни усойчета!
Като във двори влезе
жена му да го посрещне
и да му очите изпие!
Като на пазар отиват,
бързо търговци пристигат,
добра му цена дадоха.
Николчо баща си продаде
и се назад повърнал.
Като дворите наближил -
двори му камък станали.
Като при камъка отива -
жена му усойка излязла
и си Николчо хванала,
и му очите изпила.
Както бащата казал
Господ го така наказал!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010