* * *

Син съди/продава баща си

Задало ми се, задало,
Енизаарския панаир;
кой кара, кой докарува,
кой кара сюрек биволи - (2)
Иванчо кара баща си, (2)
кара го да го продава! (2)
Назад му ръце извити, (2)
със бела чевря свързани. (2)
Вървели, що са вървели, (2)
минали гора зелена, (2)
стъпили в поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистро кладенче. (2)
Тейно Иванчо думаше: (2)
- Синко Иванчо, Иване, (2)
я ми ръцете йотвържи, (2)
днеска е света неделя, (2)
очите да си умия, (2)
на Бога да се помоля (2)
скъпичко да ме продадеш, (2)
децата да си изхраниш, (2)
булчето да си облечеш! (2)
Иванчо тейно послуша, (2)
че му ръцете отвърза. (2)
Тейно се Богу молеше: (2)
- Да даде Господ, синко льо, (2)
кога се вкъщи завърнеш, (2)
жена си няма да свариш, (2)
деца си - дребни камъни. (2)
Де стоял Господ, че слушал; (2)
кога се Иванчо завърна, (2)
жена си няма той сварил, (2)
деца си - дребни камъни!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.