* * *

Син съди/продава баща си

Та чуло ли се, видяло,
и нейде сторило ли се,
като се сега сторило -
син баща на съд да кара,
каквото Стоян баща си.
Кара го и осъди го;
ръцете му назад извили,
извили и ги вързали.
Баща Стояну думаше:
- Синко Стоене, Стоене,
я ми ръцете отслаби
водица да си поемна,
че ми се вода допило.
Стоян си нищо не рече,
нито му ръце отслаби,
ами му ръце притегна.
Баща Стоену продума:
- Синко Стоене, Стоене,
да даде Господ, синко ле,
със двете да окьоравееш,
и теб ръцете да вържат,
на едно място да седиш!
И то се е Богу смилило,
че е така станало,
каквото баща помисли -
със очи окьоравили,
със уши и оглушили.
И да не са ръце вързани,
той пак на едно място седеше.
Че го е Господ наказал
зарад бащини му теглила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.