* * *

Син съди/продава баща си

Къде се е чуло, видело
син баща на съд да кара,
като Богдан баща си,
че му не дава на него
тия ми кола шинени
и тия брези биволи,
и тия сиви соколи!
Като си на съд тръгнали,
Богдан на баща си говори:
- Напреде ми, стари старнико,
че ми не даваш волове
и тия сиви соколи.
Когато на съда стигнали,
Богданов татко продумал:
- Хей ви вазе, съдии,
и вие имот имате,
и вие челяд чувате.
Докато съм аз най-жив,
и Богдан, и имот - мои са,
когато си ази умра,
всичко ще остане за него.
Тогава бащата пуснали.
Като се назад върнали,
Богдан му ръцете завързал,
с три го камшици биеше
и го с конче прескачал.
- Напред, стари старнико,
че ми не даваш волове
и тия сиви соколи.
Вървели, що са вървели,
настали гора зелена
с бистра вода студена,
Богданов се татко помоли:
- Синко Богдане, Богдане,
отвържи ми дясна ръчица
очите да си измия,
сърцето да си разхладя.
Богдан му ръце отвързал,
бащата от вода не пийнал,
най се й три пъти прекръстил
и се на Бога помолил:
- Боже ле, Боже, Боже ле,
ако съм ази виновен,
очите ми да премрежиш,
ръцете ми да ги свиеш,
краката ми да ги сгърчиш,
боже просяче да стана.
Ако ли пък не съм виновен,
на Богдан очи да премрежиш,
ръцете му да посвиеш,
краката му да посгърчиш,
боже просяче да стане,
девет години да ходи!
Дорде му баща издумал,
Богдан от кончето паднал,
очите му се премрежват,
краката му се посвиват.
Богданов татко продумва:
- Богдане, сине Богдане,
девет години просяче да ходиш,
кога при мене ти дойдеш,
верно в очите да погледнеш,
верно при мене да седнеш
и на крака здраво да стъпиш.
Скитал ми Богдан девет години,
после на бащини порти почукал,
че го е Богданов баща дочул
и на майка му тогава продумал:
- Я иди, жено, погледни
кой ни на порти вика!
Отишла на порти майка му
и си Богдана видяла,
ала не го познала.
Като се назад върнала,
на Богданов татко казала:
- Едно ми боже просяче
чука и вика за дарба.
Бащата жълтици загребал
и ги на Богдан донесъл.
Богдан ми верна погледнал,
верна с ръцете посегнал
и на крака здраво той стъпил,
нозе на татко си целува,
и от сърце му се моли:
- Прости ми, прости, татко ле,
прости ми мойте грехове!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.