* * *

Син съди/продава баща си

Де се е чуло, видяло
син баща на съд да кара,
то да е било за нещо,
заради нищо и никакво -
дето му й събуждал булката
зарана рано да става,
рано ми двори да мете,
рано ми крави да дои.
Николчо улавя баща си,
назад му ръце завърза,
че се на коня преметна,
баща си пред коня прибира,
със камшика го биеше,
със коня баща си газеше,
баща му се моли, нарежда:
- Какво ти, синко, направих,
че ма с камшика ти биеш,
и ма с коня ти газиш?
Я слезни, синко, от коня,
че ми ръцете развържи.
Николчо повеч' се ядосва,
пак почва баща си да бие.
Вървели, що са вървели,
стигнали чешма студена,
баща Николчо продума:
- Я слезни, синко, от коня,
че ми ръцете развържи,
днеска е света неделя,
очите да си измия,
на Бога да се помоля,
дано ми Господ помогне.
Че слезна Николчо от коня,
не му ръцете развърза,
най ги повече затегна.
И пак се на коня той метна,
пак почна баща си да бие.
Изясно се баща му спровикна:
- Дано, дай Боже, Николчо,
ах, назад кат се повърнеш,
къщата камък да свариш,
жена си - змия усойница,
децата - дребни змийчета!
Тогаз се Николчо опомни,
че слезна Николчо от коня,
на баща си ръцете развърза
и пак на коня възкачи.
Ах, че се назад повърна,
като у тях си отива
и какво Николчо да види -
къщата камък станала,
жена му - змия усойница,
децата - дребни змийчета.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.