* * *

Син съди/продава баща си

Дек' се е чуло, видело,
син баща на суд да кара,
като млад Стоян баща си?
Качи се Стоян на коньо,
назад му ръце привърза,
забра баща си пред коньо.
Па са вървеле, вървеле,
минале поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Баща на Стоян говори:
- Синко Стояне, Стояне,
от кон се, сино, преведи,
та ми ръцете отвържи
да седнем да си починем,
студена вода да пийнем,
устата да си разладим -
пусто сърце току гори,
току гори, току тлаи.
Стоян се от кон преведе,
не му ръцете отвърза,
а му ги още притегна.
Баща му сълзи порони
и си го люто прокълна:
- Синко Стояне, Стояне,
да даде Господ, сино ле,
мъжко чедо да сдобиеш,
всичко по него да дадеш -
бащино тежко имане,
нивите и ливадите,
и от глава си капата...
Дек' стоял Господ, та слушал,
Стоян се със чедо сдоби,
всичко по него одаде -
нивите и ливадите,
и от глава си капата...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010