|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Син съди/продава баща си
Де се е чуло видяло,
син баща на съд да кара,
като Никола баща си.
Да й било нещо за какво -
дето му й будел булчето
сутринта рано да става,
дребните телци да лъчи
и сиви крави да дои.
Назад му ръце вързани,
напред го с коня карали.
Като на пътя вървели,
край пътя чешма студена.
Тейньо Никола думаши:
- Никола, синко Никола,
поспри, Никола, коня ми,
та ми ръцете отвържи,
да си лицето измия,
да си помоля на Бога
да ме от беда отърве.
Той не му ръце отвърза,
а най ги холъм пристегна.
Тейно Никола думаше:
- Никола, синко Никола,
кога се назад завърнеш -
къщата камък да свариш,
жена си - змия усойка,
децата - дребни змийчета!
Кога се от съд завръщат,
какво да види Никола -
къщата камък сварил,
жена си - змия усойка,
децата - дребни змийчета!
А че се Никола изпровикна:
- Слушайте мало й голямо,
на баща зло не връщайте!
Манастир, Провадийско; хороводна (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|